Библейският кораб е открит в планините на Турция
Къде е ковчегът на Ной
"Това древно съоръжение е Ноевият ковчег!" - с тези думи шефът на департамента по геология към университета "Ататюрк" Салих Байрактутан запозна през 1994 г. световния печат с новината за най-великото откритие в историята на археологията. Повярвало, че са намерени останки от споменатия в Книгата за сътворението кораб, построен от Ной по препоръка на Бог, за да се надживее Всемирният потоп, турското правителство обяви местността на откритието за национален парк с високо археологическо значение.
Става дума за една скална формация с формата на кораб на 2000 м височина сред планините Тендурек в Източна Турция, 28 км южно от връх Арарат. Според тълкувателите на библейски текстове това е най-вероятното място, където е акустирал ковчегът на Ной. Къде все пак са доказателствата, че разказът за Всемирния потоп е основан на реален исторически факт?
Вкамененият кораб е забелязан за пръв път в края на 1959 г. при маневри на турските военно-въздушни сили. След направените фотографии на скалите се вижда отпечатък на огромен плавателен съд, дълъг 157 м, което почти съответства на 300-те кубити дължина, посочени в Библията (по древната египетска мярка един кубит е равен на 52,3 см). През лятото на 1960 г. експедиция на турската фондация за археологически изследвания проучва местността Дурупинар, току-що наречена на името на откривателя на скалната формация Илхан Дурупинар. За съжаление по време на първите разкопки част от предполагаемата вкаменена находка е увредена с динамит и се проучва само горният слой на скалния релеф. През следващия четвърт век не се правят други изследвания, а през лятото на 1984 г. археологът Рон Уайат се опитва да убеди геолозите и аркаолозите (археолози, изследващи Ноевия ковчег) да възобновят разкопките. С помощта на Дейвид Фейсълд, експерт по останки от морски съдове, Уайат събира много доказателства, подкрепящи твърдението, че Ноевият ковчег се намира именно в Дурупинар. Сред тях са метална менсола и парче вкаменено дърво, които вероятно са били част от корпуса на ковчега. Специалистите установяват аномалията, че съдържанието на органичен въглерод в скалната формация е много по-високо, отколкото в заобикалящия терен, което предполага наличието на остатъци от дървен материал, т.е. на вкаменения кораб.
Освен това близо до селището Арцап на около 22 км от местността Дурупинар са намерени 13 гигантски камъка от вулканичен тип с формата на котвите, използвани в древността. Тежащите по няколко тона каменни котви са високи 3 м и широки от 0,60 м до 1,5 м, като на 8 от тях са открити надписи, отнасящи се според аркаолозите до времето на Всемирния потоп. Котвите имат на върховете си дупки, през които вероятно са прекарвани придържащите въжета.
Уайат и Фейсълд отбелязват, че местностите в околността имат древни имена, свързани с библейските разкази за потопа. Една от близките до Дурупинар долини например е известна като Регионът на осемте, може би в памет на осемтимата, спасили се според свещените писания за Ноевия ковчег.
Разбира се, тези данни са все още далеч от научните доказателства, но са достатъчно интригуващи, за да подтикнат през 1987 г. специалистите към разработването на международен проект за геофизическо проучване на пластовете под повърхността на Дурупинар. 
С помощта на мощни радари за изследване на подземните нива експертите откриват равна повърхност на 4-8 м под равнището на терена. Предполага се, че това е горната палуба на някакъв кораб, като радарните изображения са толкова ясни, че могат да се преброят ребрата на корпуса. При по-нататъшните изследвания на зоната се открива наличието на специфични клинообразни и кръстосани железа на регулярни интервали по протежението на структурата. Счита се, че това са огромни гвоздеи и ъгли от клетките, където са държани натоварените животни.
Геологът Джон Баумгарднер от Калифорнийския университет е раздвоен между две отричащи се възможности - това или са вкаменените останки на една от палубите на Ноевия ковчег, или е огромна скала с формата на кораб, която по случайност има размерите на ковчега от Сътворението.
Скептиците възразяват, че дори и да става дума за останки на гигантски кораб, все още няма достатъчно доказателства, че принадлежат на Ноевия ковчег. В книгата си "Загубеният кораб на Ной" Чарлз Берлитц отбелязва, че жителите на зоната считат древната структура за кораба на митичния султан Малик Ша, кръстосвал огромно езеро, намиращо се в района на Арарат.
След 1988 г. Баумгарднер започва допълнителни сондажи, но не открива нови доказателства за библейските останки. Обезкуражаващо е мнението на експертите, че високите равнища на въглерод в скалните образци вероятно се дължат на присъствието на калциев карбонат, а не на вкаменено дърво. Новите радарни тестове се сблъскват с непроницаеми каменни пластове, материалът, от който се е смятало, че е направена палубата на предполагаемия кораб, се оказва идентичен със състава на скалите от околността, а за металните менсоли се предполага, че може да са специфична рудна съставка от железен оксид, кварц и др. минерали.
След химически анализ на една от каменните котви шефът на геологическия факултет към държавния университет на Калифорния Лоуренс Колинз подчертава, че скали с подобен състав се срещат в зоната около Дурупинар, но не и в Месопотамия (днешен Ирак), където според библейските текстове Ной е построил ковчега. Арменският археолог Абрахам Териан допълва, че каменните котви кхатчкар всъщност са ритуални символи на езически култови церемонии.
Според изследователите корабът на Ной е имал размери или 137 м на 23 м, или 157 м на 26 м. Възниква въпросът как съоръжение с подобни размери би могло да приеме представители на всички живи създания, както е споменато в Библията? Освен това как Ноевият ковчег се е оказал на 2000 м над морското равнище? На планетата няма толкова вода, за да подхрани потоп, при който да се достигнат такива височини. Отчитайки геологическата активност през последните 20 хилядолетия, сеизмолозите смятат, че останките на Ноевия ковчег биха могли да бъдат тласнати най-много до 450 м височина, но според други специалисти корабът може да е изтласкан нагоре след мощна морска вълна.
Болшинството от учените подкрепят тезата, че скалата от Дурупинар не е Ноевият ковчег, а само геологически феномен - определено рядък, но напълно природен. Геофизикът Том Феннер отбелязва противоречивите научни заключения на различните изследователски колективи.
Разочарованието на аркаолозите още не е затихнало, когато през 1994 г. Салих Байрактутан хвърля бомбата за поредни открития, свързани с кораба на Ной. Турското правителство обещава да финансира нови разкопки на местността, но реализацията на проекта се забавя. А докато очакваме убедителни доказателства за откриването на Ноевия ковчег, Дурупинар се превърна в доходна туристическа атракция.
Евгени АЛЕКСИЕВ, Красимир ГЕОРГИЕВ
Снимки: Архив на група "Ергосфера"
Може би Ноевият ковчег е изглеждал така?
При снимка от самолет на местността Дурупинар ясно се виждат очертанията на някакъв кораб
Карта на района, където сред планините Тендурек в Източна Турция е акостирал ковчегът на Ной
Става дума за скална формация с формата на кораб, намираща се на 2000 м височина 28 км южно от връх Арарат
Компютърна реконструкция нанамерените останки
Може би отдолу е Ковчегът на Ной?